9 dic 2012, 23:02

Вяра

  Poesía » Otra
4.3K 10 15

Не вярвам в невъзможните неща, 

не ме плашете с липсата на избор -

денят се ражда, въпреки нощта,

и в сухата пустиня бликва извор...

 

Не вярвам в лоши хора и съдби.

Не вярвам също във сърца "от камък"!

Не вярвам в Ада (Бог да ми прости!),

но вярвам във божествения пламък!

 

Аз вярвам в споделените мечти,

в уюта на приятелското рамо,

и в прошката на влюбени очи - 

в доброто вярвам... Ах, как вярвам само!

 

 

И в пулса на забързания век,

напук на ежедневието нервно -

щом има и един добър човек,

във хората ще вярвам безрезервно!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мариела искам да ти споделя, че от много време не бях влизала в този сайт, аз самата отдавна и нищо не съм публикувала, но когато влезна проверявам само твоето име, и какво ново си написала За мен ти си най-добрата, твоите стихове аз чувствам най-близки и съпреживени Благодаря ти за огромния талант, и за удоволствието , да те чета ! Поздрави
  • Позитивно!Хареса ми
  • Поздравявам те за посланието в стихотворението ти, Мариела!
  • Чудесни стихове пишеш!
    Връща се вярата след тях!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...