9.12.2012 г., 23:02

Вяра

4.3K 10 15

Не вярвам в невъзможните неща, 

не ме плашете с липсата на избор -

денят се ражда, въпреки нощта,

и в сухата пустиня бликва извор...

 

Не вярвам в лоши хора и съдби.

Не вярвам също във сърца "от камък"!

Не вярвам в Ада (Бог да ми прости!),

но вярвам във божествения пламък!

 

Аз вярвам в споделените мечти,

в уюта на приятелското рамо,

и в прошката на влюбени очи - 

в доброто вярвам... Ах, как вярвам само!

 

 

И в пулса на забързания век,

напук на ежедневието нервно -

щом има и един добър човек,

във хората ще вярвам безрезервно!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мариела искам да ти споделя, че от много време не бях влизала в този сайт, аз самата отдавна и нищо не съм публикувала, но когато влезна проверявам само твоето име, и какво ново си написала За мен ти си най-добрата, твоите стихове аз чувствам най-близки и съпреживени Благодаря ти за огромния талант, и за удоволствието , да те чета ! Поздрави
  • Позитивно!Хареса ми
  • Поздравявам те за посланието в стихотворението ти, Мариела!
  • Чудесни стихове пишеш!
    Връща се вярата след тях!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....