Вяра

2 jun 2010, 20:22

Poesía » Otra

617 0 2

Годините минават, времето не спира,

чувствата отминават, сърцето не спира,

раните минават, счупеното остава,

кръвта изтича, но вода не става!

Приятели идват и си заминават,

и никога без да те раняват,

лъжите ни давят,

предателите мамят,

любови сладки преминават,

но само в спомените остават!

Крадем от живота с пълни шепи,

но за много неща оставаме слепи

и само надежда ни крепи,

че всичко ще се промени!

Вярваме в доброто, злото ни наказва,

свикваме със злото, доброто се показва,

губим посока, убиваме мечти,

но слънцето – слънцето пак изгрява!

Тогава разбираме, че обичаме живота,

че за глътчица въздух всичко си струва,

на земята може и зло да царува,

но да се мразим – не си струва!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.