2 jun 2010, 20:22

Вяра

  Poesía » Otra
792 0 2

Годините минават, времето не спира,

чувствата отминават, сърцето не спира,

раните минават, счупеното остава,

кръвта изтича, но вода не става!

Приятели идват и си заминават,

и никога без да те раняват,

лъжите ни давят,

предателите мамят,

любови сладки преминават,

но само в спомените остават!

Крадем от живота с пълни шепи,

но за много неща оставаме слепи

и само надежда ни крепи,

че всичко ще се промени!

Вярваме в доброто, злото ни наказва,

свикваме със злото, доброто се показва,

губим посока, убиваме мечти,

но слънцето – слънцето пак изгрява!

Тогава разбираме, че обичаме живота,

че за глътчица въздух всичко си струва,

на земята може и зло да царува,

но да се мразим – не си струва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюлейман Сюлейман Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо поднесено!!!
    Някои твои мисли са идеални...
  • страхотно е...така добре казано! Браво, много ми хареса.

    Вярваме в доброто, злото ни наказва,

    свикваме със злото, доброто се показва
    !!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...