Вяра
Той играе комар и не вярва, че има и утре.
Стъпва нервно – почти изорава годините.
Той живее със някаква собствена мъдрост.
А краката му вечер в студената стая изстиват.
Той играе комар и умът му работи различно.
Вечер. Сянка. Рулетки. Забрава. Ракия.
И сънува от близкото минало някаква личност.
Много рядко сънува, защото обича да пие.
Той играе комар. И не знае, че има спасение.
Той не иска да бъде спасяван, не иска да знае.
Светът му го псува в очите – кафяво-зелените –
и, стиснал остена във зъбите, лае ли, лае.
Той играе комар. И не може да връща услуги.
И светът му - полепнала с тънка ръжда тенекия -
свива устни и бавно целува се с другите
пред очите – кафяво-зелените.
И той пие ракия.
Вечер хапе студът. И нахално му къса чорапите.
А отнякъде ясно се чува как кучета вият.
Той не вярва в живота. За него е тежък и грапав.
Ала все още вярва в човека.
И го черпи с ракия.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Той играе комар. И не може да връща услуги.
И светът му - полепнала с тънка ръжда тенекия -"
Впечатлена съм!Аплодисменти! -
Много ви благодаря!
-
Комплименти!
-
Чудно!
-
Последният пиян отдавна скри
душата си в бутилката ракия,
но стенеше наяве и насън дори:
Животе мой, ти ме надви! Вземи я!
Поздрав от мен, Ели! -
Много различен стих, който ми хареса страхотно обаче... Наздраве за вярата в човека.
-
Чудесна си!
-
За мен беше удоволствие, Ели!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Вечер хапе студът. И нахално му къса чорапите.
А отнякъде ясно се чува как кучета вият.
Той не вярва в живота. За него е тежък и грапав.
Ала все още вярва в човека.
И го черпи с ракия."
.......и дали този "не вярващ в живота, а в човека - човек", всъщност не е много по-вярващ от самите нас! Накараме да се замисля и ми въздейства силно, а това е най-важното, Ели.