elenabili (Елена Биларева)
298 2386
12.05.2015 г., 14:16 ч.

Вяра 

  Поезия » Философска
1314 0 8

Той играе комар и не вярва, че има и утре.

Стъпва нервно – почти изорава годините.

Той живее със някаква собствена мъдрост.

А краката му вечер в студената стая изстиват.

 

Той играе комар и умът му работи различно.

Вечер. Сянка. Рулетки. Забрава. Ракия.

И сънува от близкото минало някаква личност.

Много рядко сънува, защото обича да пие.

 

Той играе комар. И не знае, че има спасение.

Той не иска да бъде спасяван, не иска да знае.

Светът му го псува в очите – кафяво-зелените –

и, стиснал остена във зъбите, лае ли, лае.

 

Той играе комар. И не може да връща услуги.

И светът му - полепнала с тънка ръжда тенекия -

свива устни и бавно целува се с другите

пред очите – кафяво-зелените.

И той пие ракия.

 

Вечер хапе студът. И нахално му къса чорапите.

А отнякъде ясно се чува как кучета вият.

Той не вярва в живота. За него е тежък и грапав.

Ала все още вярва в човека.

И го черпи с ракия.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??