Когато си до шията затънал в кал
и безсилен, дъх не можеш да поемеш.
Когато някой "свой" те е предал
и ти скован от болка, тихо стенеш.
Когато щедро ти душата си раздал,
а сблъскал си се с нечие бездушие,
когато мислиш, че животът те е изиграл...
Недей унива! Вяра имай, друже!
Вдигни глава и продължи напред,
дори наоколо да виждаш само мрак,
преминеш ли през тъмния тунел,
във края светлина ще зърнеш пак. ...