Да имаш Вяра и Надежда, и Любов!
И повече не ти е нужно.
Да бъдеш нечий мислен благослов!
Душата ти да грее с порив южен.
И да запее тишини вселенски хор
в сърцето ти – една боляща рана.
Най-страшното е да не сме сами...
Макар че близостта крои измами...
Да имаш няколко приятели - ками...
с признания да те пронизват.
Очите са измамници добри...
а чувствата ни - подарени ризи...
Не питай Бог кое ще те спаси...
Съмненията са със дявола облози.
Една цигара грях си изпуши...
със Вяра и Надежда, и Любо-ви.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados