Отивам да взема една върбова клонка
и да се помоля.
Много мъка има на тази земя.
Това ми каза една жена.
Не я познавам, но сърцето ми вече я прие.
Отвърнах ù с усмивка.
Дали тази усмивка ще ù помогне
да се почуства по-добре.
Не знам.
Но разбрах че тя има три приятелки.
Наричат се Вяра, Надежда и Любов.
Беше тръгнала с тях рано сутринта,
за да се помолят.
Светът да стане по-добър за нас.
© Наско кирилов Todos los derechos reservados
Здравей Мария.Прочетох стихчето.Не е шантаво Мечтаеш а мечтата е като вятъра.Той може да те закара където поиска твоето сърце.А в твоето сърце си приютила вярата надеждата и любовта.