Има ли вяра в нашите души,
Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.
Живеещи за да съберат двата края
И за децата хляб да има накрая.
Работиш много, а получаваш малко,
Това е нашето бъдеще, толкова жалко!
Няма упора, няма подкрепа,
Всеки се стреми към розова пътека.
Забравяме кои сме, ходим безлични
И се надяваме за някой да не сме безразлични.
Стремим се да достигнем небесата,
Но усещаме под нас силата на земята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse