8 may 2014, 23:24

Вяра в реалността

  Poesía » Civil
503 1 0

Има ли вяра в нашите души,

Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.

Живеещи за да съберат двата края

И за децата хляб да има накрая.

 

Работиш много, а получаваш малко,

Това е нашето бъдеще, толкова жалко!

Няма упора, няма подкрепа,

Всеки се стреми към розова пътека.

 

Забравяме кои сме, ходим безлични

И се надяваме за някой да не сме безразлични.

Стремим се да достигнем  небесата,

Но усещаме под нас силата на земята.

 

Вярата я има, надеждата угасна,

Пътеката става все по-прашна.

Молим се да се появи една искра,

За да прогони силната тъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...