8 may 2014, 23:24

Вяра в реалността

  Poesía » Civil
504 1 0

Има ли вяра в нашите души,

Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.

Живеещи за да съберат двата края

И за децата хляб да има накрая.

 

Работиш много, а получаваш малко,

Това е нашето бъдеще, толкова жалко!

Няма упора, няма подкрепа,

Всеки се стреми към розова пътека.

 

Забравяме кои сме, ходим безлични

И се надяваме за някой да не сме безразлични.

Стремим се да достигнем  небесата,

Но усещаме под нас силата на земята.

 

Вярата я има, надеждата угасна,

Пътеката става все по-прашна.

Молим се да се появи една искра,

За да прогони силната тъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...