Има ли вяра в нашите души,

Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.

Живеещи за да съберат двата края

И за децата хляб да има накрая.

Работиш много, а получаваш малко,

Това е нашето бъдеще, толкова жалко!

Няма упора, няма подкрепа,

Всеки се стреми към розова пътека.

Забравяме кои сме, ходим безлични

И се надяваме за някой да не сме безразлични.

Стремим се да достигнем  небесата,

Но усещаме под нас силата на земята.

Вярата я има, надеждата угасна,

Пътеката става все по-прашна.

Молим се да се появи една искра,

За да прогони силната тъга!