Има ли вяра в нашите души,
Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.
Живеещи за да съберат двата края
И за децата хляб да има накрая.
Работиш много, а получаваш малко,
Това е нашето бъдеще, толкова жалко!
Няма упора, няма подкрепа,
Всеки се стреми към розова пътека.
Забравяме кои сме, ходим безлични
И се надяваме за някой да не сме безразлични.
Стремим се да достигнем небесата,
Но усещаме под нас силата на земята. ...