8 мая 2014 г., 23:24

Вяра в реалността

505 1 0

Има ли вяра в нашите души,

Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.

Живеещи за да съберат двата края

И за децата хляб да има накрая.

 

Работиш много, а получаваш малко,

Това е нашето бъдеще, толкова жалко!

Няма упора, няма подкрепа,

Всеки се стреми към розова пътека.

 

Забравяме кои сме, ходим безлични

И се надяваме за някой да не сме безразлични.

Стремим се да достигнем  небесата,

Но усещаме под нас силата на земята.

 

Вярата я има, надеждата угасна,

Пътеката става все по-прашна.

Молим се да се появи една искра,

За да прогони силната тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...