Заглъхнали са пътища, заводи.
Блокове издигат се в безмълвен стон.
Живеят някак хората пародии,

а всъщност сърцата им
          изрязани са от картон.

Синее дълбината на небето.
Кротко рее се последния орел.
Пролетта налива огън в питието,
преглъщаме поредния картел.

Стоим празни и очите са слепи,
вторачени в животеца скотски и сив.
Дим от цигара изпускаме на кълбета,

а всъщност издишаме

смъртоносен курсив.

Излизаме. Работим. Смеем се. Ядем.
Откриваме нови проблеми.
Понякога (рядко) си пеем,
и все по-рядко четем и поеми.

А Вярата е предателска кучка.
Тя бяга от нас и е със всеки друг.
Присмива се на всяка злополучна случка,

И мъртворажда -
            Надежда само за луд!