9 ago 2009, 17:47

Вярната Смърт

  Poesía
954 0 1

Вярната Смърт

 

Смъртта –вярна спътница през целия живот…

Стегнала здраво върху ти своя хомот!

Нима не е до теб сега, нима не е била и преди?

Нима не виждаш ледената ú усмивка зад всички тъмни ъгли ?

Не виждаш ли как те дебне Тя, която не те е възхвалявала, не  те е и клеветила,

Но като верен приятел до теб ще остане, до мига, в който видиш за последен път небесното светило!

Но ти от спътницата си не се плаши,

тя ще бъде с тебе нежна, както майка със детето си се държи!

Ще протегне към  теб костелива ръка,

с лодка ще прекосите на мъртвите тихата, потайна река!

Няма болка, няма страх,

часът удари, дойде  моментът да изплатиш всеки свой грях!

Но и ти разбра, не гледаш вече тъжно и вяло…

Вече се усмихваш на Смъртта отзад, щом погледнеш в огледало!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нощна Сянка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...