Вярната Смърт

Смъртта –вярна спътница през целия живот…

Стегнала здраво върху ти своя хомот!

Нима не е до теб сега, нима не е била и преди?

Нима не виждаш ледената ú усмивка зад всички тъмни ъгли ?

Не виждаш ли как те дебне Тя, която не те е възхвалявала, не  те е и клеветила,

Но като верен приятел до теб ще остане, до мига, в който видиш за последен път небесното светило!

Но ти от спътницата си не се плаши,

тя ще бъде с тебе нежна, както майка със детето си се държи!

Ще протегне към  теб костелива ръка,

с лодка ще прекосите на мъртвите тихата, потайна река!

Няма болка, няма страх,

часът удари, дойде  моментът да изплатиш всеки свой грях!

Но и ти разбра, не гледаш вече тъжно и вяло…

Вече се усмихваш на Смъртта отзад, щом погледнеш в огледало!