1 jul 2015, 0:04

Вярност

  Poesía
896 0 2

ВЯРНОСТ


 

В кутия подреждах днес старите спомени,

назад се разходих по път извървян...

Частици намерих - листенца отронени,

мъниста от моя житейски гердан...


И сви се сърцето от болка пронизано

от нежните думи и трепета в тях,

от топлите длани и погледи влюбени,

забравени вече, подминати с грях...


Добре, че приятел остана ми вятърът...

На мене се врече във вярност докрай...

И пак над света ще поскитаме двамата,

и ще поемем към своя безкрай...


07.06.2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Хубава е темата - за вярност в любов, но за съжаление разочарованието е по-силно изразено. Вярност намира във вятъра твоята лирическа героиня.Непостояннството е също човешка черта - какво да се прави?
    Поздрав и по-ведро настроение!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...