1 июл. 2015 г., 00:04

Вярност

895 0 2

ВЯРНОСТ


 

В кутия подреждах днес старите спомени,

назад се разходих по път извървян...

Частици намерих - листенца отронени,

мъниста от моя житейски гердан...


И сви се сърцето от болка пронизано

от нежните думи и трепета в тях,

от топлите длани и погледи влюбени,

забравени вече, подминати с грях...


Добре, че приятел остана ми вятърът...

На мене се врече във вярност докрай...

И пак над света ще поскитаме двамата,

и ще поемем към своя безкрай...


07.06.2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Хубава е темата - за вярност в любов, но за съжаление разочарованието е по-силно изразено. Вярност намира във вятъра твоята лирическа героиня.Непостояннството е също човешка черта - какво да се прави?
    Поздрав и по-ведро настроение!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...