ВЯРНОСТ
В кутия подреждах днес старите спомени,
назад се разходих по път извървян...
Частици намерих - листенца отронени,
мъниста от моя житейски гердан...
И сви се сърцето от болка пронизано
от нежните думи и трепета в тях,
от топлите длани и погледи влюбени,
забравени вече, подминати с грях...
Добре, че приятел остана ми вятърът...
На мене се врече във вярност докрай...
И пак над света ще поскитаме двамата,
и ще поемем към своя безкрай...
07.06.2015
© Йорданка Цонева Все права защищены