1.07.2015 г., 0:04

Вярност

891 0 2

ВЯРНОСТ


 

В кутия подреждах днес старите спомени,

назад се разходих по път извървян...

Частици намерих - листенца отронени,

мъниста от моя житейски гердан...


И сви се сърцето от болка пронизано

от нежните думи и трепета в тях,

от топлите длани и погледи влюбени,

забравени вече, подминати с грях...


Добре, че приятел остана ми вятърът...

На мене се врече във вярност докрай...

И пак над света ще поскитаме двамата,

и ще поемем към своя безкрай...


07.06.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Хубава е темата - за вярност в любов, но за съжаление разочарованието е по-силно изразено. Вярност намира във вятъра твоята лирическа героиня.Непостояннството е също човешка черта - какво да се прави?
    Поздрав и по-ведро настроение!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...