15 mar 2009, 12:28

Вярност 

  Poesía
661 0 2

Във вярност аз ти се вричах,

в очите ми винаги имаше сълзи,

когато чувах гласa ти, но ти

не беше до мен.

 

Със сълзи, знам, не ще те върна,

дори и да те загубя, но сърцето

ми на две тогава ще се раздели,

вземи по-голямата част за теб,

а по-малката остави на мене.

Да мога да страдам по-малко,

да ме боли по-малко, че ти не си до мен.

 

 

С целувка раната дълбока 

не ще затвориш ти, когато заминеш

си от мене завинаги, но във вярност

ти се вричам и знай, че много те обичам.

Сълзите не ще изтрият раните от думите ти,

не ще ми върнат дните ми щастливи с теб,

когато ти беше до мен и аз до теб.

 

Във вярност ти се вричам 

и знай, че с теб искам да съм,

през трудностите много ниe с лекота

да преминем, но пак да сме си и аз и ти.

Обичам си те много.

 

Дата: 15.03.2009 год.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ..."но сърцето ми на две тогава ще се раздели,
    вземи по-голямата част за теб,
    а по-малката остави на мене"...
    Какво ли не сме готови за трохичка обич...
    Прекрасно е и ти желая да намериш човек, който наистина заслужава твоята любов!
  • Тези вричания за вярност са така краткотрайни както и любовта... Но ще дойде ден отново да се вречеш в обич на друг.
Propuestas
: ??:??