Вярност

15 мар. 2009 г., 12:28

Поэзия

660 0 2

Във вярност аз ти се вричах,

в очите ми винаги имаше сълзи,

когато чувах гласa ти, но ти

не беше до мен.

Със сълзи, знам, не ще те върна,

дори и да те загубя, но сърцето

ми на две тогава ще се раздели,

вземи по-голямата част за теб,

а по-малката остави на мене.

Да мога да страдам по-малко,

да ме боли по-малко, че ти не си до мен.

С целувка раната дълбока

не ще затвориш ти, когато заминеш

си от мене завинаги, но във вярност

ти се вричам и знай, че много те обичам.

Сълзите не ще изтрият раните от думите ти,

не ще ми върнат дните ми щастливи с теб,

когато ти беше до мен и аз до теб.

Във вярност ти се вричам

и знай, че с теб искам да съм,

през трудностите много ниe с лекота

да преминем, но пак да сме си и аз и ти.

Обичам си те много.

Дата: 15.03.2009 год.

mega_char (Елена Трифонова)

2009-03-16T09:04:06+02:00

..."но сърцето ми на две тогава ще се раздели,
вземи по-голямата част за теб,
а по-малката остави на мене"...
Какво ли не сме готови за трохичка обич...
Прекрасно е и ти желая да намериш човек, който наистина заслужава твоята любов!
malka_i_jestoka (Емили)

2009-03-15T12:33:36+02:00

Тези вричания за вярност са така краткотрайни както и любовта... Но ще дойде ден отново да се вречеш в обич на друг.