16 oct 2004, 16:07

Вярвам

  Poesía
1.5K 0 2
                                  Вярвам

Колелото на живота се върти-
мисълта ми е обгорена от безброи лъжи.
Отровата сковава моето тяло-
виждам лицето си в мръсно огледало.
Вярвам,Вярвам-ще намеря пътя за промяна.
Вярвам-искам сам със себе си да остана.

Безброи проблеми остават нерешени в този свят-
душата ми е един малък Ад.
Не виждам светлина в тунела вече-
тъмнина завзела е небето.

Дишам трудно в тази килия -
въздух не стига и аз колабирам.
Отнасям се някъде далече-
без болка, омраза,тревога и реч.
Сливам се с пръстта ,
от която се раждам-
пониквам,раста и прегръщам живота.
Гръм се чува -дъжд заваля
надигам глава -светлина ме облива
искам да крещя,но се задавям.
Промяна ,промяна душата зове 
и аз наистина вярвам.

Вярвам ,вярвам-ще намеря пътя за промяна.
Вярвам-искам сам със себе си да остана.   
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Замфиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...