16 oct 2004, 16:07

Вярвам

  Poesía
1.5K 0 2
                                  Вярвам

Колелото на живота се върти-
мисълта ми е обгорена от безброи лъжи.
Отровата сковава моето тяло-
виждам лицето си в мръсно огледало.
Вярвам,Вярвам-ще намеря пътя за промяна.
Вярвам-искам сам със себе си да остана.

Безброи проблеми остават нерешени в този свят-
душата ми е един малък Ад.
Не виждам светлина в тунела вече-
тъмнина завзела е небето.

Дишам трудно в тази килия -
въздух не стига и аз колабирам.
Отнасям се някъде далече-
без болка, омраза,тревога и реч.
Сливам се с пръстта ,
от която се раждам-
пониквам,раста и прегръщам живота.
Гръм се чува -дъжд заваля
надигам глава -светлина ме облива
искам да крещя,но се задавям.
Промяна ,промяна душата зове 
и аз наистина вярвам.

Вярвам ,вярвам-ще намеря пътя за промяна.
Вярвам-искам сам със себе си да остана.   
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Замфиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...