16.10.2004 г., 16:07 ч.

Вярвам 

  Поезия
1171 0 2
                                  Вярвам

Колелото на живота се върти-
мисълта ми е обгорена от безброи лъжи.
Отровата сковава моето тяло-
виждам лицето си в мръсно огледало.
Вярвам,Вярвам-ще намеря пътя за промяна.
Вярвам-искам сам със себе си да остана.

Безброи проблеми остават нерешени в този свят-
душата ми е един малък Ад.
Не виждам светлина в тунела вече-
тъмнина завзела е небето.

Дишам трудно в тази килия -
въздух не стига и аз колабирам.
Отнасям се някъде далече-
без болка, омраза,тревога и реч.
Сливам се с пръстта ,
от която се раждам-
пониквам,раста и прегръщам живота.
Гръм се чува -дъжд заваля
надигам глава -светлина ме облива
искам да крещя,но се задавям.
Промяна ,промяна душата зове 
и аз наистина вярвам.

Вярвам ,вярвам-ще намеря пътя за промяна.
Вярвам-искам сам със себе си да остана.   
 

© Цветелин Замфиров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??