korsar (Мимо Николов)
526

12 oct 2010, 14:40

Вярвам

Poesía » De amor

665 0 1

ВЯРВАМ

Вярвам на магии.

Вярвам на врачки,

на циганския вятър

вярвам.

Направете ми магия,

искам да я моя...

Към дома си вървеше,

броеше светлините

зад прозорците.

Чаках да бъдеш моя...

Тогава солените сълзи

на нейната самота

до капчица изпих -

стана моя...

Забрави срещите,

забрави лудата възбуда,

когато беше моя...

Сега търсиш

огладнялото пладне

и щастливото утре

на непознатия мъж.

Дано се върнеш отново

и бъдеш моя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

velikataniki (Николина Милева)

сега ще ти спретна една любовна...по наследство ми е, така че няма проблем гагагаггага...ако наистина търси " огладнялото пладне " няма смисъл да се връща...на мен ми хареса

2010-10-12T14:53:03+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0