27 oct 2009, 16:53

Вярвам 

  Poesía » De amor
1037 0 22

Да вярвам ли на хилядите думи,

със смисъла на хиляди стрели?

Да вярвам ли, че всичко помежду ни

и следващия ден ще се роди?

Да вярвам ли на грачещата песен

на вятъра, във клоните отвън?

Забързан е към следващата есен

и все твърди, че бил камбанен звън!

Да вярвам ли на капките дъждовни?

Онези, дето трети ден валят.

Те плачат по капчуците гальовно

и цяла вечер приказки редят.

А аз ги слушам тихо, всесетивно!

И вярвам им, че краят е красив.

Сълзите под клепачите приспивам

и тихо нижа следния си стих...

А той е посвещение, че вярвам -

и в есенния вятър, и в дъжда.

И в приказките детски, необятни!

В щастливия им край...

                                         и в Любовта!

 

© Мартина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??