Вярвам
Да вярвам ли на хилядите думи,
със смисъла на хиляди стрели?
Да вярвам ли, че всичко помежду ни
и следващия ден ще се роди?
Да вярвам ли на грачещата песен
на вятъра, във клоните отвън?
Забързан е към следващата есен
и все твърди, че бил камбанен звън!
Да вярвам ли на капките дъждовни?
Онези, дето трети ден валят.
Те плачат по капчуците гальовно
и цяла вечер приказки редят.
А аз ги слушам тихо, всесетивно!
И вярвам им, че краят е красив.
Сълзите под клепачите приспивам
и тихо нижа следния си стих...
А той е посвещение, че вярвам -
и в есенния вятър, и в дъжда.
И в приказките детски, необятни!
В щастливия им край...
и в Любовта!
© Мартина Василева All rights reserved.
Поздрави