14 nov 2018, 8:37

Вярвам

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

 

 

Папката е  пълна с писма.

Писах на съдбата.

Писах на приятелите стари.

Все още вярвам,

че доброто ще  победи.

Но зная ли.

Навред цари лъжата.

Сърцето роптае и пише ли пише.

По някога дори не спи.

Не слугува на чужди интереси.

Чрез писмата злото не щади.

Някой се опитва да ме промени.

Останах безмълвна от съдбата,

от писмата на приятелите стари.

С времето дадох всичко мое.

Ала сърцето и душата- НЕ!

Ще продължа да пиша.

Не се страхувам от света.

Ще продължавам

да вярвам в доброто.

Когато паднах, някой ме хвана

и до днес ръката ми държи.

Докосна моето сърце

с топли думи и една едничка

дума само “Обичам те!“

Върна вярата в мен.

Животът споделен с приятел

за мен е важен.

Чувствам неимоверна сила.

Повярвах отново в добротата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...