14 nov 2018, 8:37

Вярвам

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

 

 

Папката е  пълна с писма.

Писах на съдбата.

Писах на приятелите стари.

Все още вярвам,

че доброто ще  победи.

Но зная ли.

Навред цари лъжата.

Сърцето роптае и пише ли пише.

По някога дори не спи.

Не слугува на чужди интереси.

Чрез писмата злото не щади.

Някой се опитва да ме промени.

Останах безмълвна от съдбата,

от писмата на приятелите стари.

С времето дадох всичко мое.

Ала сърцето и душата- НЕ!

Ще продължа да пиша.

Не се страхувам от света.

Ще продължавам

да вярвам в доброто.

Когато паднах, някой ме хвана

и до днес ръката ми държи.

Докосна моето сърце

с топли думи и една едничка

дума само “Обичам те!“

Върна вярата в мен.

Животът споделен с приятел

за мен е важен.

Чувствам неимоверна сила.

Повярвах отново в добротата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...