14.11.2018 г., 8:37

Вярвам

1.1K 0 2

 

 

Папката е  пълна с писма.

Писах на съдбата.

Писах на приятелите стари.

Все още вярвам,

че доброто ще  победи.

Но зная ли.

Навред цари лъжата.

Сърцето роптае и пише ли пише.

По някога дори не спи.

Не слугува на чужди интереси.

Чрез писмата злото не щади.

Някой се опитва да ме промени.

Останах безмълвна от съдбата,

от писмата на приятелите стари.

С времето дадох всичко мое.

Ала сърцето и душата- НЕ!

Ще продължа да пиша.

Не се страхувам от света.

Ще продължавам

да вярвам в доброто.

Когато паднах, някой ме хвана

и до днес ръката ми държи.

Докосна моето сърце

с топли думи и една едничка

дума само “Обичам те!“

Върна вярата в мен.

Животът споделен с приятел

за мен е важен.

Чувствам неимоверна сила.

Повярвах отново в добротата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...