Nov 14, 2018, 8:37 AM

Вярвам

  Poetry » Other
1.1K 0 2

 

 

Папката е  пълна с писма.

Писах на съдбата.

Писах на приятелите стари.

Все още вярвам,

че доброто ще  победи.

Но зная ли.

Навред цари лъжата.

Сърцето роптае и пише ли пише.

По някога дори не спи.

Не слугува на чужди интереси.

Чрез писмата злото не щади.

Някой се опитва да ме промени.

Останах безмълвна от съдбата,

от писмата на приятелите стари.

С времето дадох всичко мое.

Ала сърцето и душата- НЕ!

Ще продължа да пиша.

Не се страхувам от света.

Ще продължавам

да вярвам в доброто.

Когато паднах, някой ме хвана

и до днес ръката ми държи.

Докосна моето сърце

с топли думи и една едничка

дума само “Обичам те!“

Върна вярата в мен.

Животът споделен с приятел

за мен е важен.

Чувствам неимоверна сила.

Повярвах отново в добротата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. П. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...