4 dic 2009, 23:17

Вярвам в късмета 

  Poesía » De amor
441 0 0

Качил си мен в скъпата кола
и мислиш, че душата ми купуваш.
 Но тялото не е душа -
грешиш, а после ме ревнуваш.
 Не питаш ти дали скърбя
за романтична нощ и думи нежни,
а искаш да съм откровена.
Вярвам в късмета си голям,
 пътища за мене има, знам.
Ти какво ще правиш, скъпи мой?
Ще търсиш брод в мрака свой.

© Петя Ченкина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??