Качил си мен в скъпата кола
и мислиш, че душата ми купуваш.
Но тялото не е душа -
грешиш, а после ме ревнуваш.
Не питаш ти дали скърбя
за романтична нощ и думи нежни,
а искаш да съм откровена.
Вярвам в късмета си голям,
пътища за мене има, знам.
Ти какво ще правиш, скъпи мой?
Ще търсиш брод в мрака свой.
© Петя Ченкина Всички права запазени