6 dic 2007, 13:06

Вярвам в срещата на нашите души 

  Poesía » Otra
852 0 18

Защо си тръгна тъй внезапно, татко?

Над мен се спусна черна, непрогледна нощ.

Аз страдах много, плаках...

Безвъзвратно излезе ти от нашия живот.

 

Ти беше оптимист.

Ти беше светла личност.

Със болка свеждаме сега глави.

Аз зная няма връщане обратно.

Но вярвам в срещата на нашите души.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??