аннавлад (Анна Дюлгерова) аннавлад (Анна Дюлгерова)
2 186
Dec 6, 2007, 1:06 PM

Вярвам в срещата на нашите души

  Poetry » Other
1K 0 18

Защо си тръгна тъй внезапно, татко?

Над мен се спусна черна, непрогледна нощ.

Аз страдах много, плаках...

Безвъзвратно излезе ти от нашия живот.

 

Ти беше оптимист.

Ти беше светла личност.

Със болка свеждаме сега глави.

Аз зная няма връщане обратно.

Но вярвам в срещата на нашите души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0