14 feb 2008, 20:33

Вярващите ме продадоха

1.8K 0 13
Счупих се на парчета сълзи,
грешниците ме раздадоха,
с дъха ми окървавиха своите очи,
от нежността ми ядоха...


Изплаках... мечтите,
вярващите ме продадоха,
с лъжи ми срязаха очите,
от спомените ми свят създадоха.
Там вярващи живеят в смъртта,
хранят се с кръв от светлината,
заравят Бог в прахта
и целуват свещеници в тъмнината.


Крих се в дихание,
от грешници раздадена,
кървях в стенание,
от вярващи продадена,
давех греха в ридание,
от гняв разядена,
разрязвах вярата със страдание,
от света предадена...


Езичниците ме събраха,
видяха сърцето в късове от тъмнина,
истинската ми душа прибраха
и изсипаха кръвта ми в топлина...




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ее, ти си поредното ми откритие, пишеш много добре!
    Поздравчета!
  • всеки път ме изумяваш все повече!
  • Оууу...започваш да съзряваш една друга болезнена истина...
  • Наследихме демокрацията,но заедно с нея и стари предрасъдъци.Видяхме проблемите,които може да създаде криворазбраната свобода.И аз се замислих...
  • Благодаря ви.
    Наистина съм на 14.Родена съм 1.11.1993.
    Много съм ви благодарна,откровенци!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...