14 nov 2006, 9:15

Вятър

  Poesía
1.1K 0 0


Когато в този град излезе вятъра

децата хапе

кърши старците

 

Когато в този град излезе вятъра -

излиза моят убиец

В най-добрата си форма

В най-добрите си времена

Стържейки с нокти стените

свири си монотонно с уста

изпипилен и наточен в ъглите

бръсне лицата сухи

набива игли в очите

 

И свири си монотонно...

И убива все така монотонно...

 

А там,

на билото,

Земята споделя своите времена на свиване и на разширение...


 ...

 Д

нес повечето казват,

 че не вярвали в насилието,

 както не вярват,

 че от яйце снесено в чуждо гнездо

 ще се излюпи нещо друго,

 освен кукувица...

 

 ... Но паметна по лова на вятър е годината,

 в която ги следял непрекъснато през деня,

 а нощем не ги оставял да спят без заковани прозорци.

 Всичко каквото им било нужно

 си набавяли през деня,

 а нощем си гледали скръбта само.

 Само скръбта...

 

 ... По отвесни,

 непристъпни скали

 към долината се спуска тайна,

 красива някога била вита стълба

 до олтара под който в тайници било съхранявано оръжието...

 

 Но който не мълчи –

 ще умре!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенчев Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....