Вятър
Когато в този град излезе вятъра
децата хапе
кърши старците
Когато в този град излезе вятъра -
излиза моят убиец
В най-добрата си форма
В най-добрите си времена
Стържейки с нокти стените
свири си монотонно с уста
изпипилен и наточен в ъглите
бръсне лицата сухи
набива игли в очите
И свири си монотонно...
И убива все така монотонно...
А там,
на билото,
Земята споделя своите времена на свиване и на разширение...
...
Д
нес повечето казват,че не вярвали в насилието,
както не вярват,
че от яйце снесено в чуждо гнездо
ще се излюпи нещо друго,
освен кукувица...
... Но паметна по лова на вятър е годината,
в която ги следял непрекъснато през деня,
а нощем не ги оставял да спят без заковани прозорци.
Всичко каквото им било нужно
си набавяли през деня,
а нощем си гледали скръбта само.
Само скръбта...
... По отвесни,
непристъпни скали
към долината се спуска тайна,
красива някога била вита стълба
до олтара под който в тайници било съхранявано оръжието...
Но който не мълчи –
ще умре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенчев Пенчев Всички права запазени
