30 jun 2013, 14:54

Вятър

  Poesía » Otra
678 0 4

Вятър се вплита в косите

закачливо със мен си играе,

ей, ветре, аз те познавам,

летяла съм с теб над скалите.

 

Вятър ме гали със пръсти,

съблича ми бялата риза,

ей, ветре, аз те познавам,

спала съм с теб под звездите.

 

Вятър ме целува с ухание,

облича ме в облаци страст,

ей, ветре, аз те обичам,

подари ми твоята власт.

 

 

***   ***   ***

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...