Вятър

9 abr 2013, 21:26

Poesía » Del paisaje

484 0 1

По улицата вятър веe,

прахта се лее,

пълни ни очите и се

лепи по косите.

Eсенните листа от дървата

падаха бавно върху земята,

дето минаваха децата.

Гарван прелита над

планината,

гарван вие високо

над дървата.

Сълзите от детските очи

са гъсти като солените води.

И остро бушуват като в морските

вълни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariele (Мариела Пидева)

2013-04-10T00:02:45+03:00

Онзи ден чух една жена да задава въпроса "Какво искаш да кажеш с написаното" на автора на едно стихотворение. и си помислих "що за глупав въпрос, той каквото е имал да казва го е казал". Сега обаче, четейки "Вятър" си задавам същия въпрос. каква ирония...