Apr 9, 2013, 9:26 PM

Вятър

Poetry » Landscape

686 0 1

По улицата вятър веe,

прахта се лее,

пълни ни очите и се

лепи по косите.

Eсенните листа от дървата

падаха бавно върху земята,

дето минаваха децата.

Гарван прелита над

планината,

гарван вие високо

над дървата.

Сълзите от детските очи

са гъсти като солените води.

И остро бушуват като в морските

вълни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariele (Мариела Пидева)

Онзи ден чух една жена да задава въпроса "Какво искаш да кажеш с написаното" на автора на едно стихотворение. и си помислих "що за глупав въпрос, той каквото е имал да казва го е казал". Сега обаче, четейки "Вятър" си задавам същия въпрос. каква ирония...

2013-04-10T00:02:45+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0