25 jun 2020, 16:02

"Вятър го вее на бял кон"

1.4K 0 1


Ще ти го кажа съвсем направо -
Аз не съм мъж толкоз особен. 
Имам рождено едно начало
и комплекс - да не ми мине модата. 
Още сбирам очи мераклийски 
и надигам момински вежди. 
Най-умея със сладки приказки 
светло бъдеще да им подреждам... 
Туй ще кажат след първо четене. 
"Той - поет! Конят - белият, вятъра". 
Мене все ме наместват в клишета

и под най-общия знаменател... 
Ала Ти си рядка женска порода. 
Имаш нюх и очи на хищник. 
Не отхапваш за грешка - проба. 
Най-вкусното или нищо... 
Тъй, че щом ме подуши свойски, 
и от дивото по-различен съм, 
ще ти кажа направо - Твой съм! 
Теб, питомното не може да те обича... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дани, толкова много страст има в стиховете ти! Все едно красотата в Любовта те е обсебила, чрез образа на Жената. И ти се получава... Не говоря само за този ти стих.
    Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...