25.06.2020 г., 16:02 ч.

"Вятър го вее на бял кон" 

  Поезия » Любовна, Философска
1232 0 1


Ще ти го кажа съвсем направо -
Аз не съм мъж толкоз особен. 
Имам рождено едно начало
и комплекс - да не ми мине модата. 
Още сбирам очи мераклийски 
и надигам момински вежди. 
Най-умея със сладки приказки 
светло бъдеще да им подреждам... 
Туй ще кажат след първо четене. 
"Той - поет! Конят - белият, вятъра". 
Мене все ме наместват в клишета

и под най-общия знаменател... 
Ала Ти си рядка женска порода. 
Имаш нюх и очи на хищник. 
Не отхапваш за грешка - проба. 
Най-вкусното или нищо... 
Тъй, че щом ме подуши свойски, 
и от дивото по-различен съм, 
ще ти кажа направо - Твой съм! 
Теб, питомното не може да те обича... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, толкова много страст има в стиховете ти! Все едно красотата в Любовта те е обсебила, чрез образа на Жената. И ти се получава... Не говоря само за този ти стих.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??