"Вятър го вее на бял кон"
Ще ти го кажа съвсем направо -
Аз не съм мъж толкоз особен.
Имам рождено едно начало
и комплекс - да не ми мине модата.
Още сбирам очи мераклийски
и надигам момински вежди.
Най-умея със сладки приказки
светло бъдеще да им подреждам...
Туй ще кажат след първо четене.
"Той - поет! Конят - белият, вятъра".
Мене все ме наместват в клишета
и под най-общия знаменател...
Ала Ти си рядка женска порода.
Имаш нюх и очи на хищник.
Не отхапваш за грешка - проба.
Най-вкусното или нищо...
Тъй, че щом ме подуши свойски,
и от дивото по-различен съм,
ще ти кажа направо - Твой съм!
Теб, питомното не може да те обича...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
