2 may 2007, 13:33

Вятъра на промяната

  Poesía
1K 0 4
Вятърът на промяната

В оня миг-вечност
нещата тихо мълчат
уморени от бързане,
изтощени от тичане
по правата на бъдещето,
която криволичи на зиг-заг.
Времето
е непораснало дете,
което се прави на възрастен.
Толкова много е истинско,
че не го разбираме.
Вярваме в онова криволичещо зиг-загане,
което е вечна спирала.
Тръгваме винаги за никъде,
а се връщаме в онова някъде,
което го няма.
Сънуваме вечност
с нашата мъдрост,
еретически невярващи.
Когато се събуждаме,
истината е променена
завинаги.
Трудно е да повярваме,
защото сме неверници.
Оня миг вечност
го пазим с наш`то мълчание,
когато се надпреварваме да говорим
неразбрано.
Времето ни прилича
и ние приличаме на него,
защото сме променливи.
Истинските неща
се раждат от неистини.
Тръгвам за вечността,
без да бързам за никъде.
Когато стигна,
дано не съм се уморила
да гоня вятъра на промяната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Стоимчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...