2 мая 2007 г., 13:33

Вятъра на промяната

1K 0 4
Вятърът на промяната

В оня миг-вечност
нещата тихо мълчат
уморени от бързане,
изтощени от тичане
по правата на бъдещето,
която криволичи на зиг-заг.
Времето
е непораснало дете,
което се прави на възрастен.
Толкова много е истинско,
че не го разбираме.
Вярваме в онова криволичещо зиг-загане,
което е вечна спирала.
Тръгваме винаги за никъде,
а се връщаме в онова някъде,
което го няма.
Сънуваме вечност
с нашата мъдрост,
еретически невярващи.
Когато се събуждаме,
истината е променена
завинаги.
Трудно е да повярваме,
защото сме неверници.
Оня миг вечност
го пазим с наш`то мълчание,
когато се надпреварваме да говорим
неразбрано.
Времето ни прилича
и ние приличаме на него,
защото сме променливи.
Истинските неща
се раждат от неистини.
Тръгвам за вечността,
без да бързам за никъде.
Когато стигна,
дано не съм се уморила
да гоня вятъра на промяната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Стоимчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...