Stil (Галина Стоимчева)
2 0
2 мая 2007 г., 13:33

Вятъра на промяната  

  Поэзия
871 0 4
Вятърът на промяната

В оня миг-вечност
нещата тихо мълчат
уморени от бързане,
изтощени от тичане
по правата на бъдещето,
която криволичи на зиг-заг.
Времето
е непораснало дете,
което се прави на възрастен.
Толкова много е истинско,
че не го разбираме.
Вярваме в онова криволичещо зиг-загане,
което е вечна спирала.
Тръгваме винаги за никъде,
а се връщаме в онова някъде,
което го няма.
Сънуваме вечност
с нашата мъдрост,
еретически невярващи.
Когато се събуждаме,
истината е променена
завинаги.
Трудно е да повярваме,
защото сме неверници.
Оня миг вечност
го пазим с наш`то мълчание,
когато се надпреварваме да говорим
неразбрано.
Времето ни прилича
и ние приличаме на него,
защото сме променливи.
Истинските неща
се раждат от неистини.
Тръгвам за вечността,
без да бързам за никъде.
Когато стигна,
дано не съм се уморила
да гоня вятъра на промяната.

© Галина Стоимчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??