Застоях се в своята хармония,
някак хаосът взе превес,
в мислите ми подредени се намърда,
разхвърля за секунди и си тръгна.
Стоя сама и парчетата нареждам,
опитвам се, мястото да им намеря,
но труден се оказа пъзела железен,
от мислите си, няма как да се отърва.
За спор, време няма,
закъснявам,тръгвам вече,
хармонията си гледам да оправя,
преди да гоня ветровете.
Построих си вятърна мелница,
греховете ми, тя да събира,
тревогите да гони далече
и път да стори за мечтите.
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados