22 jun 2016, 8:03

Вятърни дюни 

  Poesía
443 0 1

 

Ще си останеш в мене така,

като измислено цвете красиво,

като невярна мъжка съдба,

избягала от бяло венчило.

 

Морна ще те нося, като жажда,

през моята бяла пустиня,

докато в утрини тъмни се раждам

и в залези се с пясъка сливам.

 

Сред дюните няма пожари,

само вятър пясъка милва ...

 

 

 

 

 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стои ми малко недовършено, но иначе е прекрасно !
Propuestas
: ??:??