22.06.2016 г., 8:03 ч.

Вятърни дюни 

  Поезия
381 0 1

 

Ще си останеш в мене така,

като измислено цвете красиво,

като невярна мъжка съдба,

избягала от бяло венчило.

 

Морна ще те нося, като жажда,

през моята бяла пустиня,

докато в утрини тъмни се раждам

и в залези се с пясъка сливам.

 

Сред дюните няма пожари,

само вятър пясъка милва ...

 

 

 

 

 

© Валдемар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стои ми малко недовършено, но иначе е прекрасно !
Предложения
: ??:??