Jun 22, 2016, 8:03 AM

Вятърни дюни 

  Poetry
450 0 1

 

Ще си останеш в мене така,

като измислено цвете красиво,

като невярна мъжка съдба,

избягала от бяло венчило.

 

Морна ще те нося, като жажда,

през моята бяла пустиня,

докато в утрини тъмни се раждам

и в залези се с пясъка сливам.

 

Сред дюните няма пожари,

само вятър пясъка милва ...

 

 

 

 

 

© Валдемар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стои ми малко недовършено, но иначе е прекрасно !
Random works
: ??:??