Вятърът, който нощем свири в косите

esfir (Есфир Асфар)
85 358

6 jul 2011, 8:41

Poesía » Filosófica

969 0 3

На Николинка

Веднъж, когато стоях на брега на морето сама,

и излъчвах Самота, Самота, Самота...

Вятърът, който нощем свири в косите ми,

каза така:

-Виж, нося за теб песента на всички вълни,

попили звезден прах от всички звезди...

Аромати, истории разни от чужди страни...

Но помни, дете!

Няма край! Няма смърт!

Погледни надълбоко в свойта Душа

и Тъга и Самота претвори

в Красота, Красота, Красота!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.