На Николинка
Веднъж, когато стоях на брега на морето сама,
и излъчвах Самота, Самота, Самота...
Вятърът, който нощем свири в косите ми,
каза така:
-Виж, нося за теб песента на всички вълни,
попили звезден прах от всички звезди...
Аромати, истории разни от чужди страни...
Но помни, дете!
Няма край! Няма смърт!
Погледни надълбоко в свойта Душа
и Тъга и Самота претвори ...