Jul 6, 2011, 8:41 AM

Вятърът, който нощем свири в косите 

  Poetry » Phylosophy
883 0 3

 

На Николинка

 

 

Веднъж, когато стоях на брега на морето сама,
и излъчвах Самота, Самота, Самота...
Вятърът, който нощем свири в косите ми,
каза така:
-Виж, нося за теб песента на всички вълни,
попили звезден прах от всички звезди...
Аромати, истории разни от чужди страни...
Но помни, дете!
Няма край! Няма смърт!
Погледни надълбоко в свойта Душа
и Тъга и Самота претвори
в Красота, Красота, Красота!

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??