Jul 6, 2011, 8:41 AM

Вятърът, който нощем свири в косите

1.3K 0 3

 

На Николинка

 

 

Веднъж, когато стоях на брега на морето сама, и излъчвах Самота, Самота, Самота... Вятърът, който нощем свири в косите ми, каза така: -Виж, нося за теб песента на всички вълни, попили звезден прах от всички звезди... Аромати, истории разни от чужди страни... Но помни, дете! Няма край! Няма смърт! Погледни надълбоко в свойта Душа и Тъга и Самота претвори в Красота, Красота, Красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...