Вятърът, който нощем свири в косите
На Николинка
Веднъж, когато стоях на брега на морето сама, и излъчвах Самота, Самота, Самота... Вятърът, който нощем свири в косите ми, каза така: -Виж, нося за теб песента на всички вълни, попили звезден прах от всички звезди... Аромати, истории разни от чужди страни... Но помни, дете! Няма край! Няма смърт! Погледни надълбоко в свойта Душа и Тъга и Самота претвори в Красота, Красота, Красота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есфир Асфар Всички права запазени
