6.07.2011 г., 8:41

Вятърът, който нощем свири в косите

1.3K 0 3

 

На Николинка

 

 

Веднъж, когато стоях на брега на морето сама, и излъчвах Самота, Самота, Самота... Вятърът, който нощем свири в косите ми, каза така: -Виж, нося за теб песента на всички вълни, попили звезден прах от всички звезди... Аромати, истории разни от чужди страни... Но помни, дете! Няма край! Няма смърт! Погледни надълбоко в свойта Душа и Тъга и Самота претвори в Красота, Красота, Красота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...