Вятърът ли те отнесе
някъде в безкрая?
Даже и не знам къде си,
кой си - пак не зная...
Със апломб превръщаш всичко
в тайнствено вълшебство...
Чудно ли е, че обичам
мисълта за тебе?
Ако все пак се завърнеш
нейде от безкрая,
влез в сърцето ми бездънно
без дори да зная...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
то така се случва честичко,че сами не разбираме кога е влязла в сърцата ни...много ми хареса!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
