JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
20 abr 2018, 11:57

Въглен 

  Poesía » Filosófica, Otra
925 11 25

Днес отново съм тук -
с отеснели обувки,
с бяла риза, напук 
на петна и преструвки.
Татуирах си с пот
на челото корона,
а самият живот
ме направи Мадона.
Не такава, добра,
не неземна и чиста -
малък въглен-бунтар
върху наниз с мъниста.
Но гърбът ме боли,
вече хвърлям си кръста.
Нека видим дали
диамант ще възкръсна.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса 🌼🌼
  • Прав си, Велине! Благодаря за коментара!
  • Хубав бунтарски стих. Диамант или графит, какво значение има, нали са от една кръвна група...
  • Благодаря ти, Петре!
  • Рай, ад...празни приказки, загрозяващи истинската красота.
    Поздрави Меги! Може да си малък въглен, но имаш огънче в теб
  • Благодаря ви!
  • Човек може да бъде щастлив само в синхрон с Бог!
    Хубава и творческа вечер, Меги!
  • Благодаря ти ви за коментарите, Рени, Латинка!
    Предпочитам да не навлизам в религиозна конкретика, тъй като усещането ми за Бог не съвпада напълно с християнското. Не отричам пречистването чрез страдание - именно на това се уповава стихът ми, но не смятам, че мъките непременно трябва да бъдат вечни. Човек може да бъде щастлив и в синхрон с обкръжаващия го свят тук и сега.
  • С Анабел...
    Ако Христос не бе прикован на кръста, как щеше да прояви тази Любов?

    "…там, където няма страдание, няма и забогатяване; там, дето има скърби има и радости; дето има смърт има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? – Следствия от грешки, причинени някога по наше умение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето.” – Петър Дънов

    Меги, затуй бъди герой и си носи кръста с радост!
  • Много е хубаво, Мег, някак... честно и предизвикателно!
    Поздравление!
  • Благодаря ви, Елка, Стойчо!
  • Чудесна поезия!
    Поздравления,Меги!
  • Харесва ми този въглен-бунтар! Със сигурност става за диамант! Поздравления за интересното хрумване!
  • Благодаря ви, Пепи, Райна!
  • Живичко и интересно!
  • Така и трябва, да не се предаваме. Хареса ми. Поздрави, Меги!
  • Благодаря ви, Иржи, Лиа, Люси! А това, че съм вдъхновила някой да твори може само да ме радва и ласкае, с нетърпение очаквам резултата!
  • Мъдър стих, Меги... Всички си носим кръста. А тези които мислят, че всичко винаги им е благополучно го усещат, когато най малко очакват... Поздравления 💐
  • Juju, прекрасни стихове.Толкова ми харесаха, че ме вдъхнови за една идея в проза.Тъга,вина, бунт, невъздържаност!Бели крила, опръскани от лошотията!Ех, бурна Младост, кога отлетя и на къде се запъти, така зряла!
  • Дали пък не си Водолей,Меги?!Те са такива бунтари,но винаги са неразбрани,дори да се превърнат в диаманти-тогава пък ще им завиждат!!И все пак,бъди себе си,аз харесвам себеподобните....Стихът ти е прекрасен,като теб!
  • Коментарите ви ме развълнуваха, Милко, Мими, Младене! Бъдете здрави и вдъхновени!
  • Чудесен стих, Меги! Последните 4 реда са точно този диамант, в който си възкръснала.
    Хареса ми, че в него няма религиозни заигравания. Поезията не е място за литургии и хвалебствия господни. Това се прави в храмовете. Поезията е храм на вътрешното настроение и чувство - автентичното! Така си почувствала, така си го написала. Дори бунтарският елемент придава допълнително очарование на творбата. Аз не харесвам стихове, които са зализани славословения на Бога, а отвътре са фалшиви и кухи като авторите си, които мислят, че чрез тях ще си запазят места в рая и това са техните индулгенции, а всъщност са се запътили към ада.
  • "...с бяла риза напук
    на петна и преструвки"!!!!!!!!
    Остани си бяла и чиста по душа, Меги, дори и това да не се цени от всички. За да бъдеш в мир със себе си и да ни поднасяш вместо диаманти, светещите ти от човещина и талант стихове!
    Прегръщам те, бунтарско огънче!
  • Благодаря ти за мъдрите думи, Албена! Но аз не вярвам, че вечните страдания са пътя към чистотата, това може да бъде и добротата и мирът със себе си и света.
  • Чудесно е, че си въглен-бунтар, Меги!...Но няма как да възкръснеш диамант, ако си хвърлиш кръста, така най-много да станеш фалшиво стъкълце...Ако много ти тежи кръста, помоли Господ да ти го направи по-лек..Поздравления за красивия стих, който събуди в мен размисъл! Поставям го в любими.
Propuestas
: ??:??